Образът ти с изгрева се появява,
но не чезне с падащия мрак.
Мислех си, че ще те забравя,
че от спомените ще избягаш сам.
Сърцето ми сега е урна,
в която прах си ти събран
и всеки нов ден за мен е надежда,
че ще си нявга прах разпилян.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up