Нежен стих за Пенелопа...
На любовта си да даря поема
и да разкажа в подобаващ стих
за чувствата, които ме обземат
до нея ли съм, изведнъж реших.
Затворих се самичък на тавана
и дни, и нощи низах стиховè,
та чак клаустрофобия ме хвана...
Излях душата в тези редове...
За моята любов тъй нежно писах,
за влюбената, страдаща душа,
без нея как животът няма смисъл –
загубя ли я, няма да се утеша!
На Пенелопа, вярната съпруга
на Одисей, я тук уподобих,
която вечно ще ме чака. Друго...
безмерна обич вложих в моя стих...
След месец денонощен труд похлопах
с готовата поема във ръка
на портата на мойта Пенелопа...
Ала съседка каза ми така:
„При годеника си живее, друже!
Да хлопаш няма никаква файда,
и повече да идваш – не е нужно –
те, влюбените, искат самота!
А щом си имал да ѝ кажеш нещо,
защо, за Бога, толкова мълча?
Палнѝ сега за любовта си свещ и
за цял живот да ти е обеца!”
© Роберт All rights reserved.
