Разцъфва утринно денят,
щом чуя топлия ти глас,
понасят ме орловите крила
и ме завъртат в нежен валс...
Политам. Въздухът сияещ
със топла ласка ме дарява.
Утихва вятърът ридаещ.
И птичи полет ме омайва.
Ухаят рози в късна зима,
нашепват, галят със листа.
Зеления килим разстила
Вълшебницата - Любовта.
По него стъпваме щастливи,
отпили глътка от негА,
с звезди искрящи във очите,
с души, преливащи от Доброта!
© Криси All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
