Oct 20, 2013, 2:10 PM

Нежен зов 

  Poetry » Love
477 0 0

Нежен зов

 

Иска дните ти и нощите ти.

Вижда те, чува те, усеща те

в душата си настръхнала.

Жадува те, пребродил света.

В копнеж и болка те желае.

Полудял и обсебен...

Сърцето онемяло от обичане

проронва сълза. Истинска.

Изтръпва тишината, пие любов.

нежен зов. Откровение...

 

Вълкът, бездомният обича

безумно своята луна.

 

© Ванко Николов (Starkmaster   ®vn)

© Ванко Николов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??