Нежен зов

Poetry » Love

626 0 0

Нежен зов

Иска дните ти и нощите ти.

Вижда те, чува те, усеща те

в душата си настръхнала.

Жадува те, пребродил света.

В копнеж и болка те желае.

Полудял и обсебен...

Сърцето онемяло от обичане

проронва сълза. Истинска.

Изтръпва тишината, пие любов.

нежен зов. Откровение...

Вълкът, бездомният обича

безумно своята луна.

© Ванко Николов (Starkmaster ®vn)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0