Слънцето се скри,
събуди нежна нощ,
прах от хиляди звезди
изпълни я със мощ!
Разтвориха се крехките ù устни –
куп червени орхидеи и шарени цветя,
толкова раними, но изкусни,
на художник сбъдната мечта!
И отгоре придружава мрака,
лента черно-син сатен,
зората я изпраща, здрачът чака
да изникне преди нея пак след бъдещия ден!
© Нощна Сянка All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
