Нека бъде светлина!
Нека бъде светлина!
Дъждовен май. Във утро.
А ти - красива. Още спиш.
Спокойна си. И непробудна.
Със теб обичам да вали..
Във стаята мирише на любов -
на теб, на нас, и на зелено.
Какво ни трябва? Моя зов,
кафе и пролет. Ти да си до мене..
Не искам нищо. Само теб.
Света ми се обърна. В красота.
И ти дойде. И ме отне -
от мрак. И нека бъде светлина!
Събуждаш се. И слънцето изгрява.
Усмивка - сънена. И две ръце.
Ще искам все към мен да се протягат,
прегръщайки ме с твоето сърце.
Сега ще ми е светещо. И бяло.
За тебе си представих. Съществуваш.
Душата ти. И голото ти тяло.
И цял живот - така ще ме вълнуваш..
Данаил Антонов
Danny Diester
Diester's Poetry
08.05.2017
© Данаил Антонов All rights reserved.
