Нека влага държиш ми
Не ми изпращай подаръци, искам те гол и първичен,
и не ми целувай ръцете, други места ме възбуждат...
не искам да слушам колко съм хубава, че ме обичаш...
аз в думи не вярвам, а от тези съвсем нямам нужда...
Не ме изпращай до входа, нима ще ме някой открадне,
и не се наяждам с обещания – дай ми материя...
аз илюзии за вярност, за морали отдавна не храня,
ала мога в ръцете ти силни от страст да треперя...
Не ми се обаждай със думите „просто ми липсваш”
аз не вярвам във липси – повикай ме и премахни ги...
утре много далече е тук и сега в мен прониквай...
не изпускай момента, не ме разучавай по книга...
Аз се любя объркано, на моменти почти нелогично,
но недей да се плашиш – започвам, когато приключа...
да говорим за „после” когато сме с теб не обичам,
аз във „утре” не вярвам, всичко на момента се случва...
Не ме докосвай сякаш под упойка съм – стискай ме,
не се умира от болка – да съм стъкло да се счупя,
и когато си тръгвам на вратата дръпни ме, поискай ме
и отново върни ме в играта, докато се пречупя...
Не ми подарявай внимание, без крайни продукти,
аз не съм себелюба и его не мога да храня,
насити ме с усещания – до краен предел превъзбуда,
нека влага държиш ми и доволна веднъж да остана...
© Ирина All rights reserved.
Нахраних се 
