Apr 11, 2013, 7:06 PM

Некро

  Poetry » Other
1K 0 0

Сив цвят откъсна крилете ми,

горчив свят докосна сърцето ми.

Отмина болката срамна,

отмина и душата ми голяма.

 

Една тишина,

безкрай омраза.

Едно парче в мен умря,

надеждата отказа.

 

Болен свят, окашля в мене,

страшен вирус влезе.

Седи там спокойно,

седи там и оцветява очите ми злокобно.

 

Откъсна крилете ми,

остана парче месо.

 

Световен актьор

по ангелска усмивка,

световен актьор

и вътрешен позьор.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гносис All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...