Родени с много мъка,
обичаме живота.
Дишаме тежко,
зажаднели за
покой.
Рицари сме живи
без духовна броня...
Творецът - пергамент
в задния ни
двор.
Житейски уравнения!
Пътища криволичат,
раждат и бодли.
И знаем, че времето
не е пари!
Защо душите ни -
в миговете неоценени
от нелепата първичност,
са толкова
празни?
02.08.2019
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
