Родени с много мъка,
обичаме живота.
Дишаме тежко,
зажаднели за
покой.
Рицари сме живи
без духовна броня...
Творецът - пергамент
в задния ни
двор.
Житейски уравнения!
Пътища криволичат,
раждат и бодли.
И знаем, че времето
не е пари!
Защо душите ни -
в миговете неоценени
от нелепата първичност,
са толкова
празни?
02.08.2019
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
