Ненаситен спомен
За тебе, спомен, си поплаках.
Затръшнах порти с болка.
Пред теб се изповядах.
Не ме напусна и в окови пак ме сложи,
да нямам аз без тебе никакви въпроси.
Отритнат бе, ненужен и далечен!
Но ето, днес с очи и устни ме докосваш.
И с ласка някъде далеч ме водиш,
при светлина и птици сладкопойни
за мен да просиш.
Красив си, спомен! Ненаситен !
Във време на добри обноски ме въвличаш
и пак с ръце на дявол ме събличаш.
Със теб оставам, спомен.
В окови, но сред смях и обич.
В едно със болка и милувка съм готова
да пия от греха, за да повярвам,
че и днес, и утре ще ни има.
Таня Кирилова
© Таня Кирилова All rights reserved.
