face04 (Таня Кирилова)
163 3746
Jan 5, 2008, 2:23 PM

Ненаситен спомен 

  Poetry
481 0 5

За тебе, спомен, си поплаках.

Затръшнах порти с болка.

Пред теб се изповядах.

Не ме напусна и в окови пак ме сложи,

да нямам аз без тебе никакви въпроси.

 

Отритнат бе, ненужен и далечен!

Но ето, днес с очи и устни ме докосваш.

И с ласка някъде далеч ме водиш,

при светлина и птици сладкопойни

за мен да просиш.

 

Красив си, спомен! Ненаситен !

Във време на добри обноски ме въвличаш

и пак с ръце на дявол ме събличаш.

 

Със теб оставам, спомен.

В окови, но сред смях и обич.

В едно със болка и милувка съм готова

да пия от греха, за да повярвам,

че и днес, и утре ще ни има.

Таня Кирилова

© Таня Кирилова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??