Необходимият луд
Сякаш някой отряза с нож
моята бърза мисъл.
Сякаш цяла полярна нощ
нищо не съм ти писал.
Ти излизаш през час по час.
Бъркаш в пощенската кутия.
А пък аз, мила... Аз
само дишам, работя и пия.
Отведи ме на някой връх
или просто бутни ме в бездната? –
аз съм нито орел, нито плъх.
Аз съм просто щастлив безполезник.
Аз съм слънчице, дъжд, бучка лед,
вятър, жълъдче в зимна кория.
Не ми казвай поет, мила, не ми казвай поет,
че ми иде от мъка да вия.
Дай да легна на твоя скут.
Погали ме с коси – като блудница…
Аз съм необходимият луд,
без когото светът ще е лудница.
© Валери Станков All rights reserved.
