Неочакван сняг
НЕОЧАКВАН СНЯГ
Някой беше отчупил от хляба си
и оставил пред къщния праг
седем-осем измръзнали залъци –
тиха радост за брат – и за враг.
И понеже у нас не ме свърта
и защото снежецът вали –
благодатен е този четвъртък,
щом решил е със мен да дели –
от комата – корав и насъщен,
от сърцето си – пълен геран.
Става дом запустялата къща.
Паяжинките – златен гердан.
И, намусени, грейват прозорците –
светлина щом е влязла през тях.
Запази ми света непорочен –
с три трошици от късния сняг.
© Валентина Йотова All rights reserved.
