May 21, 2019, 12:29 PM

Неотклонно

  Poetry
387 1 0

НЕОТКЛОННО

 

Бих ли могла да разбера чувствата на младите?

Старая се да не правя безпочвени сравнения.

Известно е, че са различни мечтите, наградите

по пътя житейски на различните поколения.

 

Светът се променя бързо, трудно го следваме

ние, пътеките му стръмни вече извървели.

Пръти пред мечтите им не бива да поставяме!

Нашите сбъднати и несбъднати сме изживели.

 

Мъдростта ни натрупана, едва ли им е нужна.

Друго беше времето... заедно с нас ще отмре.

Различна е днес и чувствената цветна картина –

в мегабайтове, вихрено препускащи, диви коне.

 

Но течащата река на живота е дълговечна.

Кротка, или водопадна, все е от мъдра вода.

Любовта – неин извор, начало е безконечно.

По пътища стръмни неотклонно води света...

 

21 05 2019

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Борисова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...