Неотминала любов
Срещата след толкова години
изтрива настоящето всецяло.
Всичко се повтаря пак като на кино,
и уви, за миг душите ни изгаря.
Не е възможно да се случва,
миналото с натиск бе заключено.
А срещата ни всичко ей така отключва,
сякаш никога не е приключвало.
И как ли бе възможно да повярвам,
че няма те във дните ми изобщо,
че отъпканата ми пътека не е вярна,
че с нежността ми нямаш общо.
Нека да разчистим всичко и без ресто,
веднъж за винаги да го приключим.
Забравяме се – да, така ще бъде честно,
миналото в сълзите си ще заключим.
Но данъка от тази неплатена сметка,
да скрием в себе си.. за да ни спасява.
Ще го затворим като птиче в клетка,
без обещания и без капка вяра.
И тези стари данъци и такси
временно ще бъдат размразени.
Телата ни - безчувствени за ласки,
сърцата - оковани и сломени.
Разплата ли ще бъде или порив нов,
или спомен стар ни се усмихва?
Данъкът оказа се неминала любов
и стряска с неплатената си лихва…
© Тити All rights reserved.
