Непоправима оптимистка
(Всяка прилика с действителността НЕ Е случайна)
Априлски дъжд изкъпа блока.
Усмихна се кварталният пейзаж.
Разтвориха прозорците широко
живущите до осмия етаж.
От сутринта се носят аромати
на пържен боб и мусака,
а входа дъхна на салати,
на праз и зелева чорба.
Под ореха с игра на карти
и с дестилат от гроздов сок,
бистрят политика „за“ и „анти“,
цени на олио, газ и ток.
Надушват се кварталните винарки,
около пейката кръжи рояк.
На екс надигат двестаграмки
с ракия, водка и коняк.
Поляти са обилно, напоително,
храстите в отсрещното кафе.
(шшшт…, нужди отделителни)
Там няма, за беда … WC.
Със земен хъс цветята рохка
съседката от втория етаж.
Под гумите на форд-а мърка котка
с охранен рижав котарак.
А двама млади се прегръщат
под напъпилата с мъх бреза.
Ехей, повярвай, любовта се връща
отново през април. С дъжда!
И люлякът напук цъфти.
В асфалта избуяла е тревичка.
В квартала аз живея със мечти
и съм непоправима оптимистка!
……………………………………………..
… че пак априлски дъжд
обилно ще изкъпе блока.
Дано прогледнем трезво със очи,
но този път … широко!
© Даниела Виткова All rights reserved.
