Непотърсени думи
Непотърсени думи, увиснали в мрака,
тихо сричат в осъмнали нощи…
А навярно и днес някой още ги чака
и сънува звезди… И е сложно
да доказваш света в наранено отричане
и напук да усмихваш мечтите…
Да улавяш мига… В любовта да се вричаш,
щом до синьо са жадни очите.
Непотърсени думи, недочуто мълчание –
колко искам да бъда онази,
дето няма да търси при теб покаяние,
нито чуждите норми ще пази.
А ще бъде земя, приютила пороя
и скала, врекла в лудост морето…
И която дори в тишината е твоя
с непотърсени думи в сърцето…
© Йорданка Господинова All rights reserved.
