Когато първи път те срещнах,
един навъсен и сърдит човек,
не подозирах, че си бил чаровен,
талантлив художник и поет.
Стиховете истински и чисти,
бликащи от твоята душа,
сякаш дърпат струните сребристи
на любовта във нашите сърца.
Платната в пъстри багри
със нежна ласка си творил,
а погледът от автопортрета
към нас си впил добър и мил.
© Елена All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
