“Сред жаравата на ада забравяме,
че ключът към рая е в джоба ни.”
г/м
И знаеш ли?
Сънят не идва - от безтебие.
Сърцето на теб ухае.
И толкова боли.
А ти - не ме спирай!
Или с думи две
ме накажи...
Нека бъдем смирени,
за да имаме време -
за гореща усмивка,
топла прегръдка
и мили думи!
Нека там от днес,
на онова
кръстовище -
пак да се слеем.
Най-съкровеното -
нека се случи!
И да се сбъдвам пак,
отново и отново –
в твоите
очи.
21.10.2018
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
