Apr 1, 2011, 9:55 PM  

***неразбрала*** сонети

  Poetry » Love
2.3K 0 24
Аз мислех, че сама Ви пожелах,
когато за клепачите ненужен
сънят ми тръгна подло подир Вас
и ме остави трепетна и будна.

Но дълга изненадата ми бе,
когато се намерих позаспала
в ръцете Ви, незнайно откъде
се бях, съвсем за радост, озовала.

И бога ми, но вино е било
това, що тъй главата ми омая,
но Вий правете всичко както е
и обещавам пак да го забравя!

Не знам защо треперят ми нозете
и затова Ви моля – повторете!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лулу All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...