Разцъфнали мисли,
целунати думи,
поточета бистри
пилеят съня ми.
Копринено мека
наднича зората,
въздушна и лека -
целувка позната.
В съня си се сгушвам -
постеля от пътища,
сънувам, заслушана,
твоите сънища.
От обич се раждам,
от нежност умирам.
Наяве те търся,
насън те намирам.
© Христина Мачикян All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
