Неразтопим лед
Днес приключих вече!
Всички спомени от теб изхвърлих надалече,
моя отминала, болезнена любов!
Пазих ги до вчера с носталгия,
но бе банално. Сега разбрах!
И не ме е жал да си призная.
Събираните късчета от миналото
на топка ги направих. И нехая
къде ще полети тя. Нали се справих.
Всичко е една илюзия
за голямата, силна, непобедима любов,
за неразрушимите стени след нея...
За силата на непречупените стрели
и прободени... Времето ще ги разпилее...
И след тях вече нищо няма.
Няма ветрове и бури, нито дим.
И моретата от сълзи са се пресушили...
Всичко непростено е простимо,
всичко неизказано е казано...
Онези морета всичко са измивали...
Те са вечни сили.
И след тези бури и морета
нищо не остана...
Само късчета хартии и някой друг предмет,
няколко зараснали във времето рани
и неразтопим в сърцето лед...
23.11.'09г
Всички спомени от теб изхвърлих надалече,
моя отминала, болезнена любов!
Пазих ги до вчера с носталгия,
но бе банално. Сега разбрах!
И не ме е жал да си призная.
Събираните късчета от миналото
на топка ги направих. И нехая
къде ще полети тя. Нали се справих.
Всичко е една илюзия
за голямата, силна, непобедима любов,
за неразрушимите стени след нея...
За силата на непречупените стрели
и прободени... Времето ще ги разпилее...
И след тях вече нищо няма.
Няма ветрове и бури, нито дим.
И моретата от сълзи са се пресушили...
Всичко непростено е простимо,
всичко неизказано е казано...
Онези морета всичко са измивали...
Те са вечни сили.
И след тези бури и морета
нищо не остана...
Само късчета хартии и някой друг предмет,
няколко зараснали във времето рани
и неразтопим в сърцето лед...
23.11.'09г
© З. Райкова All rights reserved.
