Нещо

Poetry

709 0 4

Казват,

че нищо не взимаме със себе си на онзи свят .

Но все пак взимаме нещо... !

Пътят ни, когато свърши драги,

само спомени ще отнесем във гроба.

Ще тръгнем или с пълните дисаги,

или само с два-три в джоба?

Авт. Весо: 23.03.2018г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

художника (Веселин Христов)

Хей Стойчо, ама много си прав човече. Дари- добро попадение. Ами май си взимаме нещо в нищото... хахахаха... Марги, ще си взема с мен спомените от детството, за дядо и баба, и още много други съкровени за мен неща.... няма как да ги оставя тук.

2018-10-26T16:10:47+03:00
goblenka (Маргарита Ангелова)

Хареса ми творбата, но не съм сигурна, че взимаме спомени. Май и тях оставяме тук.

2018-10-20T14:05:46+03:00
щураче (любимка)

Дали взимаме Нещо или Нещото ни взима... Хубавото е, че никой няма да избяга от този отговор

2018-10-20T12:39:24+03:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Е, колкото, толкова...

2018-10-20T01:30:33+03:00

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0