Нещо като спомен
В тази толкова приказна вечер
с тази толкова светла луна,
ти си толкова грозно далече,
аз - отново банално сама.
Не е тъжно, дори не е скучно,
само малко (незнайно защо)
носталгично назад се завръщам
и усещам отново любов.
В тази светла и хубава вечер,
в тази толкова лятна тъга,
в мойте мисли дори си далечен
и не е пак за нас песента.
Наша песен - така незавършена,
наше лято - едничко в света,
наша обич - едва непрекършена,
в наште погледи спи младостта...
© Екатерина Спасова All rights reserved.
