exs_77 (Екатерина Спасова)
141 375
Jun 13, 2012, 12:06 AM

Нещо като спомен 

  Poetry » Other
626 0 3

В тази толкова приказна вечер

с тази толкова светла луна,

ти си толкова грозно далече,

аз - отново банално сама.

 

Не е тъжно, дори не е скучно,

само малко (незнайно защо)

носталгично назад се завръщам

и усещам отново любов.

 

В тази светла и хубава вечер,

в тази толкова лятна тъга,

в мойте мисли дори си далечен

и не е пак за нас песента.

 

Наша песен - така незавършена,

наше лято - едничко в света,

наша обич - едва непрекършена,

в наште погледи спи младостта...

© Екатерина Спасова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??