Нещо не е както трябва!
Присърце е взел навярно, точно мойте грехове,
за секунда да се мярна – бърза кръст да ми кове.
— Слушай ме, ти твар лукава! Ни напред, а ни назад,
с мен – ни дава, ни се дава – щур поет, със собствен ад.
Тук додава, там пък дялка – кръстът крив и туй е то,
дребничка съм, хапка малка, но от жилаво тесто.
Нещо не е както трябва! Кръст кове самият бяс,
зърне ли ме - чука грабва... Той ли луд е, или аз?
Станах рано отзарана, с трина прага ми покрит,
друм към пъкъла е хванал дяволът и е сърдит.
Аз пък май към греховете си прибавих още пет,
тъп, бедняк и безпросветен непродаващ се поет.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
