Времето плаче за Май.
За онази кръговратна внезапност,
която превърна сивото в рай
и разказа, че няма случайности.
Че в сърцето си пази студа
цветовете на топлата есен
и от болките на леда
прекъдява напролет със песен.
Нека поплаче – сезонен безкрай –
ще надене изпраната риза на лятото
тази, бродирана от всеки минал спомен –
за Май
и от трудната обич на ятото...
© Христина All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
