Несподелена любов
Защо така ме нарани?
Не ти ли стигна това,
че преди
не искаше да имаш
нищо общо с мен?
И - повярвай - помня
този ден,
когато ми прошепна
в ухото
любимата фраза на обществото:
"искам да бъдем само приятели".
Това не означаваше
нищо за теб, нали?
Но за мен много, може би.
В живота всеки минава през това,
но аз не можах да разбера
защо така ме отблъсна.
Досадна ли ти бях
или просто безразлична
и защо, ако съм била,
ми каза, че съм различна?
Защо ми вдъхна надежда
и моето сърце така стопли,
не виждаш ли това
до какво доведе -
моето сърце разсече на две.
Играчка ли бях просто за теб,
и ако не е така, какво тогава?
Не мислиш ли, че и аз съм човек,
че имам нужда от любов,
а не от подобен суров урок?
Нищо. Аз няма да те намразя,
защото съм на принципа,
че "който е обичал, не е способен на омраза",
защото любовта е зараза:
за мен неизличима,
на която следващият път
ще й кажа: "просто подмини ме".
© Ваня Янчева All rights reserved.
