Jan 22, 2008, 9:46 PM

Несподелено

  Poetry » Love
1.1K 0 6

Обичаш ме? Наистина? Не спирай!
Макар и...
да не искам с теб да съм.
Но нека любовта във теб да не умира,
защото знам,
че си щастлива в този сън.

Дори сама, боляща и несподелена -
Тя винаги
навсякъде краси.
А ти не трябва да забравяш, мила,
че чувствата -
това е истинското Ти.

 

-

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йордан Мишев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...