Jan 22, 2008, 9:46 PM

Несподелено

  Poetry » Love
1.1K 0 6

Обичаш ме? Наистина? Не спирай!
Макар и...
да не искам с теб да съм.
Но нека любовта във теб да не умира,
защото знам,
че си щастлива в този сън.

Дори сама, боляща и несподелена -
Тя винаги
навсякъде краси.
А ти не трябва да забравяш, мила,
че чувствата -
това е истинското Ти.

 

-

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йордан Мишев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...