Неспокоен дух
Прегърнал скъпоценната бутилка
с изгарящ чак джигера му първак,
бай Косьо по неравната настилка
опитваше да крачи с бодър крак.
Залиташе наляво, после вдясно,
по доста странен негов си маршрут.
Небето бе безоблачно и ясно.
Луната служеше за азимут.
С внезапен порив вятърът го блъсна,
преметна го през някакъв дувар.
На гащите му дъното се лъсна
и той изчезна в стария бунар.
На баба Гица рошавото куче
след седмица нададе страшен вой.
Откриха го и селото научи
за края на нещастния герой.
Но от бунара стонове се носят,
въздишки тежки, виене и плач.
Ръцете кърши призракът на Косьо.
Били го забелязали по здрач.
Напразно попът силите си хвърли
и селото вмириса на тамян.
Със свещите брадата си опърли,
с вода светена ръси – океан.
Защо ли неспокойна е душата?!
Какъв товар притиска я, тежи?!
На дъното, дълбоко под водата,
шишето му с ракията лежи!
© Vasil Ivanov All rights reserved.
