Неведомо
Неведоми са пътищата божи.
Неведоми, а все към тебе водят.
Не ми пиши. Привикнах да говоря
по телепатия с голямата си обич.
Неведомо, невидимо, невинно
протягам над чертата своя поглед,
Неистово копнея да те видя,
да мога да надскоча хоризоннта.
Изгубила съм всички оправдания
защо си оцеляващ в мойте мисли.
Добих и дарба. Мога да гадая
по блясък от изтекла песъчинка,
по време за топене на снега,
обиден, че светът не го предвиди,
по хукнала усмивка сред студа,
по стъпки на врабец по керемиди.
Очите ми веднага те познават,
сред тъмното, когато ги затворя.
Прогонвам други сенки и те пазя,
плевя си мисълта от други спомени.
Понякога надничам по-дълбоко,
където думите изгубват своя смисъл.
Дочувам ехото от дългите си спорове
със себе си, когато си ми липсвал.
Рисувам хоризонти. Все във синьо
и после ги надскачам в тишината.
Измислям, че зад тях си много близо.
Усмивката ми хуква да надбяга,
невинното във слънчевите зайчета,
които си играят вън на двора.
Търкулвам по снега едно "Обичам те",
докато с дъх го пиша по прозореца...
© Бистра Малинова All rights reserved.
Благодаря ти за усещането!
