Невеста
без "дните МИ тъжно брои..."
и още, предлагам: " " и пак
Горката тя! Не осъзнава, че бавно ме убива
с тежките си, сплетени около мен коси...
Самотата живее до мен,
общ живот с нея делим.
Тя - примирена, аз - отвратен,
един до друг - ние горим...
Топя се по малко, ден подир ден,
а тя, Самотата, до мене стои.
"Върви си!" - крещя ù отново сломен,
а мойта невеста дните тъжно брои...
Венчан за Самотата, отивам си аз меродавно,
но не ме напуска, като пленник ме държи.
Горката тя! Не осъзнава, че убива ме бавно
с тежките си, сплетени около мен коси...
Говорете, не ме щадете - искам ИСКРЕНИ коментари и мнения! - стихотворението не е за мен;), така че няма как да го приема лично:))) (най-малкото - в мъжки род е)... Хайде, да чуя ОБОСНОВАНА критика! Смело! Най-после!!! Бъдете ОТКРОВЕНИ.
<<
П. П. Благодаря на Петинка (Романтична душа) за ценните идеи! :)
© Вечерница или Зорница All rights reserved.
, но това отдавна го разбрах от предишните изпреварили те коментари. Идеята тук е да не се повтаряме