Когато небето е мрачно
и мракът превзема душа,
душата е тъжно сираче.
Сирак е и всяка сълза.
Сълзите са чувства студени,
в студа мръзне твойто сърце.
Сърцето от зов е ранено -
ранената обич във теб.
От тебе отнето бе всичко
и всичко за миг опустя.
Пустинно е! Люто е! Зимно!
Зимуваш без капка вина.
Вината е мъката твоя.
Тя твоята радост вгорчи.
В горчивия вкус на живота
живеят невинни очи.
© Цветето Б. All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
