Когато небето е мрачно
и мракът превзема душа,
душата е тъжно сираче.
Сирак е и всяка сълза.
Сълзите са чувства студени,
в студа мръзне твойто сърце.
Сърцето от зов е ранено -
ранената обич във теб.
От тебе отнето бе всичко
и всичко за миг опустя.
Пустинно е! Люто е! Зимно!
Зимуваш без капка вина.
Вината е мъката твоя.
Тя твоята радост вгорчи.
В горчивия вкус на живота
живеят невинни очи.
© Цветето Б. All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
