Невъзможно е да ме обичаш
Любовта има друго лице.
Чаша от кафе на масата.
Пепелник почти прелял.
Капе кранчето на топлата вода.
В ъгъла подсмърча котето.
Мръсни дрехи на земята в банята.
Завесите кривнати пазят твоето надничане.
От радиото Фреди тихичко пита: "Who
wants to live forever..."
Разкривена вратата на гардероба проскърцва, когато
я притварям.
Книги на бюрото някак си оставени.
Чехлите ти смешно килнати в средата
на коридора. И чадърът рошав -
незатворен - отразен във огледалото.
Пръсти по стената. Иска варосване.
Плаче къщата.
Плаче битът изоставен.
Аз не плача.
Любовта има друго лице.
Невъзможно е да ме обичаш,
а мъжът да липсва.
Оправям стъпките ти в коридора.
Бутвам чехлите до стената,
където им е мястото.
Не се връщай днес.
Не влизай повече тук.
Мога сама.
Но твоите липси ми пречат.
Невъзможно е да ме обичаш.
Не и така.
Вземи си мечтите за нас обратно.
1.11.2010.
© Милена Иванова All rights reserved.
