Mar 26, 2020, 7:19 AM  

Невъзвратимо

  Poetry
900 0 0

С три пръста от сърцето си ще откъсна,

ще го дам на бездомно псе.

Ще се кръстя в мъгла сива и гъста,

на брега на черно море.

 

Студени, прекръстени капки ще капят

след мене по морския бряг,

а псето проклето, го давят с гняв псета,

за мръвка без вкус и без цвят.

 

Ще спра да погледна безкрая до себе си,

ще чуя как чайки крещят.

От псета парчето откраднали крадлите,

сега го в небето въртят.

 

В нозете ми вдървени, корени тръгнали,

от пясъка сух, пепелив.

Парчето изпуснато, при рибите в пустото,

Потъва със танц уродлив.

 

Клони изгниващи, листи неникнещи,

погиващо стройно стебло.

Парчето изгубено, скрито, погубено

с вълнение мъртво и зло.

 

Вятърът брули ме, пясъкът жули ме,

тровят ме черни води.

Утихнало времето смуче от бремето,

на всички отминали дни.

 

Аз чакам... и чакам, и чакам, и чакам.

Превърнат във вкаменено дърво.

В течение някакво, отдавна утихнало,

да зърна парченце едно.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Èдин Гравън All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...