Начертани са пътищата,
но ние избираме Пътя,
а сърцето - посоката.
Съдбата е раница,
за някои - бяла и лека,
за други - тежка и черна...
Но ние избираме
колко и как да я носим,
дали да храним тъгата
или радостта
и с кого да я споделим...
Животът е маркировката на смъртта,
но ние избираме
дали да го следваме
по правия път
и да стигнем по-бързо
или да заобиколим,
отпивайки тайните
и да останем...
© Веселка Стойнева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
