Ние с теб
Като миди сме,
изхвърлени от морето.
Жадна, слузта на спомените крепи ни
за камъка.
Две отчаяни миди,
от траулера на историите си
отлепени.
С позастъргана слюда
по черупките,
но пак жадни.
© Павлина Гатева All rights reserved.
Като миди сме,
изхвърлени от морето.
Жадна, слузта на спомените крепи ни
за камъка.
Две отчаяни миди,
от траулера на историите си
отлепени.
С позастъргана слюда
по черупките,
но пак жадни.
© Павлина Гатева All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...