Feb 17, 2019, 7:10 PM

Ний

649 2 3

                          (Химн)

 

Последната спирка съм аз на базара,

посрещам ви с обич, с надежда и вяра...

За словото Божие бяхте вий гладни,

от моите извори пиехте жадни!

 

Построих ви моста, по който минава

човекът, запътен към Божия слава.

По стъпките негови бяхте на Рила...

в портрета му търсехте братска закрила!

 

Да бъда посредник, от Бога изпратен,

на място потайно и глухо запратен...

Край мене вървите в борбата със злото -

без шум от фанфари - на път към доброто!

 

Със много от вас са душите ни сродни,

живеем днес тук на Земята свободни;

Ний братя, сестри сме по Божия воля,

дошли за живота в поредната роля!

 

Отвъдния рай ще строим на Земята

на място, където пристига душата,

когато научим законите Божи,

основите нови ний с вас ще положим!...

                         *   *   *

При щанда ми с книги започва базара...

Посрещам с обич, с надежда и вяра!

Налейте си даром живителна течност...

и нека ви води към слава и вечност!

 

22,55 ч., 15 ноември 2001

Ред. 20 януари 2019,

13,30 часът

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иванъ Митовъ All rights reserved.

Информация: Имах малък щанд за книги в Нов битов комбинат, в центъра на Благоевград до началото на 2003 година. Групата последователи на Мировия Учител Петър Дънов го посещаваха. Доставях им беседите му. Понякога идваха и българи от Канада да купуват неговите книги. С тази творба изказвам моята признателност на всички онези които посещаваха моя щанд.

Comments

Comments

  • Благодаря, Ангеле!
  • Поздравления от сърце за хубавият стих Ванка !До нови!
  • Благодаря ти за хубавия коментар и нанесено в любими, Приятелю!
    Здраве, щастие и творчески успехи ти желая!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...