Ний сме люде, християни
Чашите с любов изпити,
се търкалят неизмити.
В пепелника десет фаса,
май останките това са,
от любов и пепелища,
днес не ни остана нищо.
Махмурлукът да ми мине,
ох, свети ми Валентине,
дай ми сърчице да зърна,
дано смогна да повърна.
Май в главата, не в сърцето,
Купидон стрела проклета,
е забил дълбоко снощи,
та съм днеска живи мощи.
А жената като мерна,
пламвам, от любов безмерна...
Влюбената ми персона,
тича бързо на балкона.
Гледа милата, с надежда,
че ще рипна й изглежда.
Няма от любов да скоча,
зелев сок ще си наточа.
Любовта не е проблема,
Валентине, анатема!
Ний сме люде, християни
и си тачим Зарезана!
© Надежда Ангелова All rights reserved.
