Нижат се години
В нашата рано отминала младост,
бяхме работници – вечно заети,
но се разминахме с малката радост,
дето могла би и днес да ни свети.
В мрачната есен щом плъзнат мъглите,
пойните птици далече отлитат;
грабват торбите и рано в зорите,
тръгват децата в чужбина да скитат.
Есен премине ли, в лютата зима,
денем и нощем – проблеми с краката.
Болката силна е тъй нетърпима,
че за почивка ни праща в леглата.
В китната пролет се птиците връщат,
малките рожби с любов да отглеждат...
Там, във чужбина, децата ни пъшкат...
Сънища в родния дом ги отвеждат.
* * *
Няма ги децата ни. От нуждата притискани,
с болката пулсираща в сърцата...
Щастие – ограбено е – в ъгъла натикани...
Нощем ни прегръща Самотата.
Нижат се годините, променят се сезоните,
дните ни отлитат безвъзвратно.
Свеждаме челата си във храма пред иконите...
нека да се върнат – пак обратно.
Грабва ги живота там в спиралата на времето,
в новата родина по-богата.
Щом като привикнат те с веригите на бремето...
планове чертаят за децата.
В битката за хляба тук, работят за богатите...
Ден след ден – година след година...
Бащин дом забравили, спестяват си заплатите...
корените – пуснали в чужбина.
17 ч., 9 юли 2011
ред.: 4 април 2019
17.50 часът
© Иванъ Митовъ All rights reserved.
