Никога със БСП
Онзи ден, по Първа пролет,
грабнах старата шейна
и заминах във Пампорово
да се спускам по леда.
Взех със мен една другарка:
моя набор - осем пет!
Бивша, първа секретарка
на един мастит поет.
Нямах - плътски интереси
към красивото моме,
а желаех - с топ мутреса
от недрата в БСП
да обсъдим дребни факти
от един голям проблем:
Що ме мъчат - тенис лакти
в тукашния ни харем?
Седнах с нея на шейната
до един опасен склон.
Тя се хвана… за главата
и за моя панталон,
и извика: - Давай, Юрка!
Пускай яката шейна!
С тебе аз ще се дундуркам
в непрогледната мъгла!
Аз, харесах тази смелост
на червеното моме,
и поех с шейната в лево,
към съседното дере.
Исках, там да го прегърна,
дънките да му сваля,
за секунда… да се гмурна,
да го просна на снега!
Но край две огромни мури
баш след левия завой,
си помислих… “Бате Юри,
що се правиш на герой!
Я се спускай със шейната,
без да вършиш чудеса.
Ще пострадаш от жената
със червената нега.”
Но таман да кажа стреснат,
няма да лудувам днес,
челно в мурите се треснах,
и в притихналия лес
паднах…право на момето,
върху двете му гърди!
И от стреса… общо-взето
в мен мерак се появи!
И сред горската дъбрава,
до купчини две от лед,
аз направих к’вото трябва,
както си му беше ред:
Стиснах здраво за яката
”стогодишното бабе”
и го пратих - сред гората
кукуряк да набере!
А пък аз - с набито рамо
и с цицина на глава,
даже миг не се засрамих,
а му махнах със ръка.
Дръпнах от леда шейната,
и в дълбокото дере
се провикнах във мъглата:
“Никога… със БСП!”
Юри Йовев
Март 2024 г.
© Yuri Yovev All rights reserved.
