Нима може да се скрие любовта
Обичам те, защо да крия?
Не бих понесла още суета.
Не искам любовта да скрия.
Нима може да се скрие тя?
Пред вгледаните в мен очи,
как сиянието си да престоря?
Дори и само да мълчим,
очите помежду говорят.
При допира на твойта длан,
как влажния си трепет да смиря?
Дори ръка за поздрав да подам,
с дланта си ще усетиш как горя.
Всяка фибра в мен ще се напрегне.
Дъхът ще спре, пулсът учести.
И неволно към мен да посегнеш,
нещо колена ми ще скоси.
А ако все пак успея да пророня
думи няколко, издайни ще са те.
За каквото и да ти говорят,
ще дочуваш вълнение в сърце.
Нима мога да го скрия?
Нима аз искам да го сторя?
Много по-трудно е да го убия,
отколкото за него да се боря.
Защото истинско ще бъде
и най-ясно то ще проличи,
когато след тебе се обърна
за да прегърна те с очи...
© Даниела All rights reserved.
