Без дъх останах в самотата,
от близки, от роднини днеска съм презрян.
Нима ще трябва да оставя няма Аз устата,
с душата и сърцето търся съкровения си блян.
Ще понапиша в тефтера стихче,
ще повървя по горската пътека сам.
Ще спра до близкото ми язовирче,
Нищо, нищо Аз не виждам там.
Ще ме съдите за втората ми строфа,
съдете няма да се сърдя грам.
В живота знам не се налива празна кофа,
живея с душа, сърце нищо, нищо че съм сам.
В.Й.18.12.2016г.
© Васил Йотов All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
