Момичето... (Стеси) Момичето... (Стеси)
1 239
Jul 2, 2008, 4:49 PM

Нищо за губене

  Poetry » Love
807 0 3

Любовта ми беше толкова силна,
любовта ми беше ли споделена?
Сега се моля да съм пила,
сега съм просто наранена.
А ти какво искаш?
Няма отново да се върна,
ти разби нашата къща.
Каквото обеща ми, го забрави,
сама лекувам своите рани.
Върви си, Глупако,
повече обич даром не давам.
Не те ли е срам?
За теб адрес вече нямам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стеси All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0