Някога си мислех,
че имаме всичко.
Някога чувствах,
че Раят е наш.
Някога сълзите ни
бяха от щастие.
Някога тръпнехме
от страст.
Някога болката
ни изглеждаше кошмар.
Някога да стоим
един до друг
беше сбъдната мечта.
Някога си казвахме
"обичам те" и то беше всичко.
Някога живях,
но не сега...
© Александра Ангелова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
