Но перката сега ми е в главата
Къде бих отлетяла без крила?!
Нали все тях подрязва ги съдбата,
но аз отново търся си беля
и слагам си главата във торбата.
Очаквано, от сутрин та до мрак,
търкалям всички дупки на геврека...
И умна съм, работна и добра,
дали пък скромността краси човека?!
Надявам се, не е последен кръг,
защото пак се счупиха крилата.
Сега му викат че е „глитч“ и „бъг“,
и знам, ще плащам двойно за ината.
Заменям днес отскубнати пера
и хвърлям му поредна ръкавица:
-Животе, вятър аз ще събера,
а ти настрой опънатата жица!
Да закрещи небето „Рокендрол!!“
С подплашено сърце врабче да хвръкне,
от болката на наследе́н престол,
безмълвна песента не ще замлъкне!
С попътен вятър, перка на гърба,
тъй както луда съм си и чепата
щях земното кълбо да завъртя,
но перката сега ми е в главата!
© Красимира Чакърова All rights reserved.
