Защо в душата тегне ми тъга
и в нощите си мисля пак за теб?
Проливам по сълза...не на шега,
присядаш ми на гърлото кат хлеб!
А някак дълго, ти - Любов, стипчиш
и искаш тука още да останеш.
И колкото у мене да крещиш,
сърцето ми от болка ще въстане!
Сърцето ще прогони...точно теб,
макар да го боли, във дни нелесни
от спомена едничък и нелеп,
от мигове отминали - чудесни!
Душата ми със огън ще пламти,
а болката у нея никак лесно
и времето не ще да заличи,
но стиховете ще превърне...в песни!
04.11.2017 г.
© Владислав Недялков All rights reserved.