Ноември
Какво ли ни носиш отново, ноември,
събрал пак във шепите късчета студ,
сред мокри тротоари така потъмнели,
самотни след ситния есенен дъжд.
Забързани в сивото полети птичи,
под покриви зъзнещи някъде вън,
тъй цветно копнеещи в сънища тихи,
прегръдките топли на летен уют.
Премръзнали, питащи фигури хорски,
по улици сиви неприютени вървят,
душите във себе си плътно са свили
сред мрачния делничен луд кръстопът.
Отново разгръща си дните ноември
на двата сезона междинна врата,
протегнал ръка сред оголени клони,
но галещ ни с погледа на есента.
И пак след сновящия северен вятър,
разнасящ последните жълти листа,
ще зърнем за малко на слънцето свода,
да пръсне надежда във сноп светлина.
© Сеси All rights reserved.
