Ноемврийска приказка

Чуждото одобрение ми е чужда нужда,

Не набирам подобна армия – троянски кон.

Само тесен кръг от хора умее да вижда

тайната градина, пазена от огнения  дракон.

Той с диамантени очи прерязва в зародиш лъжата

и в ироничен смях дави живеещите на повърхността.

С безброй огледала Еиналеж му е покрита кожата,

така в крадеца спира слепите ръце на безнадеждността.

А в тайната градина отвъд тази безмилостна охрана,

перо от феникс бродира приказки с щастлив край.

А чистата любов с годините търпеливо насъбрана

царува безметежно в своят извоюван малък Рай.