Сред тишината уморено крача,
загърбила досадната гълчава,
обгърната от ласките на здрача.
Дълбаят стъпки - следи оставят.
А, уморен, денят след мен се влачи,
протяга нервно длани да ме хване -
избягах, но това не значи,
че пленница пак няма да му стана.
Пристъпвам във нощта смълчана,
ветрецът нежна песен ми нашепва.
Дари ме с топлина на мъжки длани,
при теб ще дойда... ще остана..
© Зл Павлова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
