Сред тишината уморено крача,
загърбила досадната гълчава,
обгърната от ласките на здрача.
Дълбаят стъпки - следи оставят.
А, уморен, денят след мен се влачи,
протяга нервно длани да ме хване -
избягах, но това не значи,
че пленница пак няма да му стана.
Пристъпвам във нощта смълчана,
ветрецът нежна песен ми нашепва.
Дари ме с топлина на мъжки длани,
при теб ще дойда... ще остана..