Нощ
Нощта невидима се спуска
покрива малкия ни свят
докосва ни със лунна ласка
поръсва ни със звезден цвят
подръпва струните минорни
на крехкия душевен лад
а мислите ни непокорни
превръща в звезден листопад
© Чавдар All rights reserved.
Нощта невидима се спуска
покрива малкия ни свят
докосва ни със лунна ласка
поръсва ни със звезден цвят
подръпва струните минорни
на крехкия душевен лад
а мислите ни непокорни
превръща в звезден листопад
© Чавдар All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...