Денят широко се прозя
и метна се на конче звездочело.
Намята плътен шал нощта,
приспива птици и цветя умело.
С фенерче светулка блести,
звездици палуват на тъмно небе.
Превърнало в ноти мечти,
цигулката своя настройва щурче.
Заспива кротичко дете,
в съня дори и полетът е лесен.
Часове наред нощта плете
от свойте тайни пак вълшебна песен.
© Мария All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
